Архив на категория: Обща

Размери (котировки) в Revit

Размерите в Revit играят важна роля в процеса на проектиране, като предоставят точно определение на пропорциите на елементите. В Revit те са системна фамилия, с дълъг списък от параметри за настройка на котировъчните линии и текст. Revit предлага разнообразни видове размери:

Линейни: Можете да котирате наведнъж един или повече сегменти на обектите в хоризонтални и вертикални изгледи;
Ъглови: Показват ориентацията на елементите в план, сечение или фасада.
Радиални: Позволява да определите радиус или диаметър на дъги и окръжности.

Други характеристики на котировките:

Стилове: Revit предлага голям набор от размерни стилове, които можете да избирате и настройвате според вашите предпочитания. Можете да променяте вида на линиите, текста, стрелките и други елементи на котировките.
Динамични размери: Едно от ключовите предимства на Revit е възможността за динамично променяне на котировките. Ако направите промяна в размера на елемент в проекта, размерите автоматично се актуализират, показвайки новите стойности.
Гъвкав контрол на видимостта на размерите: Можете да регулирате тяхната видимост на чертежите, изображенията или визуализациите, което е полезно за представянето на информацията на различни етапи на проектирането.

Revit- Какво е адаптивен компонент и как се използва?

Създавайте компоненти, които гъвкаво се адаптират към множество уникални условия. Адаптивните компоненти могат да се използват в повтарящи се системи, генерирани чрез подреждане на множество компоненти, които отговарят на дефинираните от потребителя ограничения. Адаптивните точки се създават чрез модифициране на референтни точки. Геометрията, начертана чрез прихващане към тези гъвкави точки, води до адаптивен компонент. Той може да се използва във фамилии ‘pattern panel’, фамилии адаптивни компоненти, концептуална среда за маси и в проекти.

Създаване на адаптивни точки:

Трябва да моделирате в шаблона за фамилии ‘Generic Model Adaptive.rft’.

Поставете референтна точка, където е нужна адаптивна. Точките могат да бъдат свободни, приемащи или водещи.
Маркирайте референтните точки.
Натиснете ‘Modify | Reference Points tabAdaptive Component panel (Make Adaptive)’. Точката сега е адаптивна. За да я направите отново референтна натиснете (Make Adaptive) отново.

Адаптивните точки се номерират автоматично по реда на изчертаване. Щракнете върху номера на точката, за да го промените. Той ще се преобразува в редактируемо текстово поле. Ако въведете число, което в момента се използва от друга адаптивна точка, точките ще разменят номерата си. Можете също да промените номерата на адаптивните точки в панела със свойства.

Можете да използвате адаптивна точка като манипулатор на формата, което означава, че точката няма да се използва по време на поставянето, но ще бъде достъпна за преместване, след като компонентът бъде поставен.

Изберете точката, която искате да служи като манипулатор на формата.
В панела за свойства под ‘Adaptive Component’, изберете ‘Shape Handle Point (Adaptive)’ за ‘Point’ параметър.
За да ограничите посоката на движение на манипулатора, променете свойството ‘Constrained’ на ‘None’, ‘Center (Left/Right)’, ‘Center (Front/Back)’, или ‘Ref. Level’. Веднъж зареден в проектната среда, манипулаторът ще промени компонента.

Поставяне на адаптивен компонент

Създайте нова адаптивна фамилия ‘generic model adaptive family’, използвайки адаптивните точки като референции. Това е адаптивен компонент.
Заредете адаптивния компонент в проектен компонент, маса или проект. Примера за тази процедура използва общ модел, който съдържа 4 адаптивни точки.
От ‘Project Browser’ на вашия дизайн изтеглете компонента в полето за чертане. Той е вписан в ‘General Model’. Забележете, че формата на модела се показва върху курсора.
Поставете адаптивните точки на модела в концептуалния дизайн. В този пример всяка точка е поставена на различена крива. Редът на поставяне на точките е важен. Ако компонентата е ‘extrusion’, посоката му ще се обърне, когато точките се поставят по посока обратно на часовниковата стрелка.

*Натиснете Esc по всяко време, за да поставите модела с вече зададените адаптивни точки. Например, ако вашия модел има 5 адаптивни точки и натиснете Esc след поставянето на 2 точки, моделът ще бъде поставен спрямо тези 2 точки.

5. Продължете с поставянето на множество повторения от модела, според нуждата. За да копирате ръчно модела, кликнете върху него, натиснете и задръжте Ctrl и игтеглете, докъдето искате да копирате, за да поставите допълнителни бройки.

6. Наместете или променете адаптивния компонент и го презаредете.

Методи за създаване на детайли в Revit

В Revit има два начина за създаване на детайли – чрез командите Drafting View и Callout:

Детайли в Revit чрез функцията Drafting View:

Тази функция в Revit ви позволява да създадете празен изглед, който не е директно свързан с модела на сградата. Започвате с изчертаването на детайла от самото начало. Вътре в изгледа можете да промените мащаба, нивото на детайлност (грубо, средно или фино) и визуалния стил според вашите нужди.

При използването на функцията Drafting View можете да създавате детайли, които не са пряко свързани с модела на сградата. Това може да бъде полезно, когато искате да добавите по-специфични детайли или да използвате алтернативни визуализации на съществуващи елементи. Например, ако желаете да покажете само определени аспекти на елементите, които не са видими в главния модел.

За да създадете Drafting View, отидете на раздела „View“ в Revit и изберете „Drafting View“. След това ще се отвори прозорец, в който трябва да зададете име на новия изглед и да изберете мащаба, който желаете да използвате.

Детайли в Revit чрез функцията Callout:

Този метод за създаване на детайли в Revit е по-динамичен, тъй като използва помощната функция Callout, която позволява да създавате детайли, базирани на съществуващия модел. Чрез Callout можете да „отрежете“ част от модела, която искате да бъде представена като детайл, и да създадете нов изглед, в който да работите по подробностите.

Callout-ите могат да бъдат създадени в план, фасада или разрез, в зависимост от вашите нужди и предпочитания. В тези изгледи може да добавите подробни елементи, като детайлни компоненти.

Revit изгледни шаблони (View Templates)

Чрез View Templates можете да прилагате еднакви настройки на мащаб, детайлност, видимост на обектите на различните изгледи в модела – планове, разрези, фасади. В Revit съществуват два начина за създаване на изгледни шаблони:

Чрез копиране на съществуващ – Изберете от секцията View -> бутона View Templates -> Manage View Templates, посочете желан шаблон от списъка и натиснете бутона Duplicate. След това променете настройките на копирания шаблон от списъка View Properties в прозореца View Templates.
Създаване от текущ изглед – Направете промени в свойствата на активния View обект от секцията Properties (мащаб, детайлност, представяне …) и можете да запазите тези настройки в шаблон от секцията View -> бутона View Templates -> Apply Template Properties to Current View.

След като създадете подходящ шаблон, можете да го присвоите към даден изглед от неговия списък със свойства (Properties) чрез бутона View Templates. Като стартира прозореца, Revit ще Ви предложи само тези шаблони, които са от същия тип, както изгледа (план, разрез, фасада). Когато прикачите Template, свойствата на съответния View обект стават сиви (неактивни) и така можете да контролирате настройките на много на брой изгледи чрез един шаблон.

Изместване на Revit обекти в 2D и 3D изгледи

Revit командата Displace Elements позволява да измествате обекти в 2D и 3D изгледи, което подобрява разбирането на конкретния детайл. Например, можете да изместите врата или прозорец от отвора в стената или детайли от армировката встрани от конструктивния елемент.
Когато изберете един или повече обекти, натиснете бутона Displace Elements от лентата с инструменти и можете да ги изместите чрез манипулатора в посоки X, Y, Z или в комбинация. С команда Path добавяте пунктирана линия на характерни места за по-добро разбиране на изместването. Ако искате да върнете елементите обратно на първоначалната им позиция, трябва да ги маркирате и да изберете бутона Reset.

Revit Snaps функции

Когато създаваме елементи в Revit, можем да използваме Snaps функциите, за да ги подравняваме със съществуващата геометрия. В секцията Manage изберете бутона Snaps, за да се отвори прозорецът с настройки. Настройките са разделени на три секции:

Размерни – Можем да посочим стъпката на размерите, когато приближавате или отдалечавате гледната точнка в изгледа. Стъпките са разделени с точка и запетая, като можете да ги променяте и да добавяте / махате стойности.
Обектни – За да ги активирате или дезактивирате постоянно, трябва да поставите или махнете отметка в съответното квадратче. Прихващанията имат и бърза клавишна комбинация, чрез която може да се активират временно (ако са постоянно изключени). Забележете, че когато застанете върху даден елемент, лентата на Revit показва с виолетов цвят текущата точка на прихващане.
Временни – Включват се чрез бърза клавишна комбинация, като добавят функционалност към действаща в момента команда. Например SHIFT задейства изчертаване на елементи само ортогонално, TAB обикаля точките на прихващане, SZ намира средата на две точки, които посочите.

Revit свързване (Link) или вмъкване (Import) на CAD файлове

В Revit имате две възможности за добавяне на чертожна информация от външен файл (Link CAD и Import CAD), които макар да си приличат по начина на вмъкване и по някои общи функции, се държат различно в модела.

Двете команди се стартират от Insert секцията като съответните диалогови прозорци Link CAD Formats и Import CAD Formats са напълно идентични. Трябва да изберете файла (може да бъде формат DWG, DXF, Rhino 3DM, SKP и др.), да изберете мерните единици и да го позиционирате автоматично или ръчно в текущия Revit изглед.

Можете да включвате и изключвате вмъкнатия или свързан файл от Visibility/Graphics параметъра на Revit изгледа (в секцията Imported Categories на Visibility/Graphics Overrides прозореца). Когато го изберете с ляв бутон на мишката, на лентата горе ще видите бутона Query, с който можете да проверите в кой слой се намира даден елемент и бутона Delete Layers, с който можете да премахнете ненужни слоеве.

Дотук двете команди имат напълно сходни функции, но ще продължим с разликите между Link CAD и Import CAD:

Когато използвате свързване (Link), Revit вмъква файла и запазва указател до него, който можете да видите от секцията Insert -> бутона Manage Links. Препоръчително е да използвате Relative указател, тъй като при промяна на работната станция или преместване на директориите, фиксираната пътека (Absolute) е по-малко гъвкава от релативната. Когато получите нова версия на CAD подложката, можете да я подновите от бутона Reload (ако я запишете със същото име) или Reload From (ако добавите файл с ново име).

От друга страна при вмъкване (Insert), не се пази връзка с файла, но имате възможност да направите пълно или частично разбиване (Full или Partial Explode) на CAD елементите до Revit елементи (криви и текстове). Частичното експоладиране разбива само елементите, които не са групирани в блокове и външни референции, а пълното – всички елементи без изключение. Съвсем логично, бутоните Explode не работят при свързване (Link), тъй като Revit пази връзката с оригиналните CAD обекти.

Бързи клавишни комбинации в Revit

В Revit няма познатия от AutoCAD команден ред, но все пак има възможност за извикване на команди от клавиатурата, а не само да бъдат избирани от бутоните на менюто.
Валидни са стандартните бързи команди на Windows като Ctr+N за създаване на нов модел и Ctr+S за записване, Ctr+C / Ctr+V за копиране и поставяне и др.
За да разберете каква е клавишната комбинация за определена Revit команда, можете да задържите курсора на мишката върху нейната икона. Може да се създават свои собствени кратки клавишни комбинации, като това става по няколко възможни начина:

От главното меню с команда Options и в секцията User Interface избирате Keyboard Shortcuts: Customize;
От секцията View избирате бутона User Interface и Keyboard Shortcuts;
Чрез набиране на клавишна комбинация (KS) стандартно зададена в Revit, се отваря менюто (Keyboard Shortcuts).

В прозореца Keyboard Shortcuts може да се асоциира или премахва клавишна комбинация за всяка команда в списъка.

Revit проектни варианти (Design Options)

Когатo моделирате сграда в Revit, вероятно ще ви се наложи да направите варианти за различни части от проекта. С Design Options можете да изследвате алтернативни дизайни като оформления на стаи, прозорци, врати и т.н. Всеки набор от опции се отнася към определен проблем или област.

Можете да стартирате прозореца Design Options от бутона на статус лентата долу и да изберете New Option Set. Revit ще създаде колекция от варианти, която се нарича Option Set 1 и опция, която се нарича Option 1. Първата създадена опция е основна (Primary), и ще остане такава, дори когато добавите други варианти – Option 2, Option 3 и др. За по-лесна и удобна работа, можете да преименувате както колекцията, така и нейните варианти.

Когато посочвате обекти от моделното пространство, можете да избирате в списъка на статус лентата към кой вариант да бъдат добавени. По условие всички създадени елементи са в Main Model, но вие можете избирате някои и да ги прехвърляте в желан вариант, както и да създавате нови елементи, които да премествате в другите варианти.

След като сте проучили различни алтернативни опции за дизайн, идва моментът, когато трябва да вземете решения коя опция е окончателна. Избирате нейния статут да е Primary, натискате бутона Accept Primary и така приемате елементите от нея и от Main модела да останат, а от другите варианти да бъдат изтрити.

Дефиниране на проектна и абсолютна кота в Revit

Една от първите стъпки при изграждането на Revit модел е да настроим проектното ниво отнесено към абсолютната надморска височина. В Revit можете да задавате геометрията на две точки – Project Base Point (проектна кота – в този пример ±0.00 сm) и Survey Point (абсолютна кота – в този пример 530.50 m). Така можете да отбелязвате височините на елементите (Spot Elevation етикети) по тяхната проектна и абсолютна кота (±0.00 сm = 530.50 m). Трябва да следите в какви мерни единици е проекта (m/сm/mm), за да може правилно да дефинирате котите – в нашия пример ще работим в проектни единици сm.

За да настроите височината на нулевото проектно ниво спрямо неговата действителна географската височина, трябва да отворите фасаден изглед или сечение и да включите бутона Reveal Hidden Elements. Проектната базова точка и абсолютната кота се показват в тъмно червено и са разположени на едно и също място на кота нула. Използвайте Tab за смяна на селекцията и маркирайте Survey Point.

С ляв клик на мишката отключете кламера и в секцията Elevation напишете надморската височина 53050 сm (съответства на 530.50 m) и тя ще се озове високо горе на зададената кота. Посочете отново Survey Point, заключете кламера до нея и с команда Move я преместете отново долу върху Project Base Point.

След тези настройки вече можете да поставяте Spot Elevation етикети, които да четат от един от двата вида коти. Ако искате да добавите относителна кота в Type Properties от графата Elevation Origin изберете Project Base Point, а за абсолютна кота – Survey Point.